Централен израилтянски духовен съвет

19 октомври 2014

Кратка история на българските евреи

Големият еврейски историк от Балканите, Соломон Абрахам Розанес, роден в гр. Русе разказва, че еврейските селища се появяват в българските земи около 600 г.пр.н.е., по времето на Първия храм.
Други еврейски историци проследяват произхода на българското еврейство до еврейските моряци и търговци, които плавали с финикийците в търсене на нови места за търговия. Има източници, които твърдят, че евреите са пристигнали в България по време на царуването на Александър Македонски. Сигурно е, че там са били установени еврейски селища на Балканите, когато апостол Павел се опитвал да проповядва в синагогата в Солун през първи век от н.е. Както известния български историк Гаврил Кацаров пише: „… историята на евреите в България не започва през Средновековието. Преди славяните да стигнат до Дунав, юдеите имаха вече корени в нашата българска земя „. Ако тези историци са прави, тогава юдаизмът е най-старото продължаващо религиозното присъствие в България.
Най-ранните археологически доказателства, които имаме за еврейско заселване в България е от края на 2 век. Това е римската надгробна плоча открита в Никопол. На надгробния камък е издялана менора и се споменава името Archsynagogus Джозеф. Еврейските общности в София, Видин, Никопол и Силистра са установени от византийски еврейски имигранти. Чрез създаването на свой собствени синагоги и литургия и юдео-гръцки език, Романьотите доминирани българската еврейска живот до идването на Сефарадите (евреи от испански произход) в 15 век.
Хан Аспарух, основател на първата българска държава (681-1081) установява твърда политика на толерантност към евреите. Еврейският живот процъфтява в царството му. По време на царуването на Борис I (852-89), евреите са били дори обвинени в набиране на привърженици сред българите По време на Втората българска държава (1185-1394), евреите като цяло са добре асоциирани и еврейския живот в общността просперира.
България се превръща в рай за еврейски бежанци, бягащи от кръстоносните походи, и италиански еврейски търговци са поканени да се съживят икономиката. По време на царуването на Цар Асен II (1241-18), папа Григорий II се оплака, че България е приела много евреи, които са живели в България като равни. Цар Иван Александър (1331-71) се жени за еврейка на име Сара, която при коронацията си приема името Теодора.
През 1396 г. българското царство е завладяно от турците. Последният цар на Второто царство, Иван Шишман, е син на „еврейската“ Царица Теодора. 500 години България е била част от Османската империя, период, известен и до днес като „робство“. По време на завладяването е имало еврейски общности в Пловдив, Стара Загора, Плевен, София, Ямбол, Никопол, Силистра и Видин.
Еврейски търговци от други части на турската империя, емигрират в България и установяват общности в Пазарджик, Самоков, Кюстендил, и други търговски центрове. Евреите са получили разрешение от турците да построят синагоги, закупуване на земя, и упражняват професии. Евреите скоро се превръщат в основен икономически компонент в България.
По време на втората половина на 15-ти век, първите еврейски бежанци са пристигнали в България от Испания. Сефарадски (Евр. Испански) евреи достигат България след I494. През 1523, известният равин Йосиф Каро, автор на Shulkhan Arukh. класическия код на еврейския закон, се установява в Никопол и основава Йешива (талмудически академия). До началото на 16-ти век в центъра на българския еврейски живот е София. През 19 век Османската империя започва да се разпада и са създадени въоръжени движения за независимост.
През l878, България приема по време на Берлинския конгрес гаранция за равни права на еврейската общност. Българските евреи влизат в нова независима България като пълноправни граждани. Преброяването 1880 г. съобщава за еврейско население от 20 500. Българските евреи, участват както в Балканските войни (1912 13) така и в Първата световна война, и техния брой е далеч по-висок като процент от общото население. До 1934 г. е имало 48 000 евреи в България, петдесет процента от които са живели в района на София.
Повечето туристи, посетили България са наясно с българската роля в спасяването на своите евреи по време на Втората световна война. Историята на спасението на българското еврейство е добре позната по целия свят. Много книги и научни публикации са написани по този въпрос. Накратко фактите са, че евреите в границите на предвоенна България, са били спасени от депортиране в нацистките лагери на смъртта. Това е уникален случай в Европа. За съжаление спасението не включва евреите под българска власт в Тракия и Македония.
След края на войната започна масова емиграция в Палестина и от 1948 г., 7000 български евреи заминаха за Палестина. Комунистическото правителство на България позволява емиграция на евреите. Между 1948 г. и 1951 г., почти 90% от българските евреи емигрират. Важно е да се разбере тази емиграция. Тя е мотивирана от дълбоко вкоренения традиционен сефарадски мистичен копнеж за Цион.
На 10 ноември, 1989, ден след падането на Берлинската стена , реформаторите в рамките на комунистическата партия, поискаха и получиха промени в ръководството на държавата. На годишната среща, Културно – просветната организация на евреите в България се разпуска. На нейно място се създава нова структура – Организация на евреите в България „Шалом“. Създадена е една демократична система, която да гарантира представителство на 19 еврейски общности.
ОЕБ „Шалом“ предоставя икономическа помощ на членовете на общността и успешно съживява еврейските културни дейности в България.
Еврейската общност в настоящия момент наброява около 4000 души. В София има около 2500 евреи.
Централната синагога в София е справедливо е описана като гордостта на всички български евреи. Тя символизира еврейската общност в България в продължение на почти един век. Тя е най-голямата сефарадска (испано-еврейска) синагога в Европа. Религиозният живот в България е организира от Централния израилтянски духовен съвет.