]]>
На 02 април (четвъртък) 2020 година, в рамките на официална среща между представителите на Националния съвет на религиозните общности в България (НСРОБ) и генералния директор на Българската национална телевизия (БНТ) Емил Кошлуков беше подписано споразумение за сътрудничество между Съвета и националната медия. То е свързано с предоставяне от страна на БНТ на ефирно време, което да се ползва за нуждите на религиозните общности в България в условията на пандемията COVID-19 и обявеното в тази връзка извънредно положение в страната.
„С настъпването на извънредното положение в България НСРОБ изпрати предложение към БНТ за отпускане на ефирно време предвид ситуацията и необходимостта религиозните водачи у нас да останат във връзка с миряните от различните религиозни общности и невъзможността им в обикновени условия да отправят послания към вярващите.“ – коментира във връзка с мотивите за отправеното предложение от НСРОБ към БНТ председателят на Съвета и заместник главен мюфтия на България Бирали Бирали.
В рамките на провелата се по-рано днес среща бяха обсъдени възможностите да предоставяне на ефирно време на религиозните общности и удовлетворяването на духовните им потребности в извънредното положение.
„БНТ предостави общо три възможности на НСРОБ, които са описани и в сключеното споразумение между двете страни. Едната възможност е предаването „Вяра и общество“ да бъде разделено на три части и всяка религиозна група на ротационен принцип да има възможност да участва със свои актуални теми и обръщения към миряните. Друга възможност е предоставянето на ефирно време в рамките на предаването „Фокус“ по БНТ 2, където да се представят регионални събития на религиозните общности от четирите регионални телевизионни центрове към БНТ. Третата предоставена ни от страна на БНТ възможност е за използване на ефирно време по време на новинарските емисии.“ – коментира още след състоялата се среща председателят на НСРОБ Бирали Бирали.
По думите му, споразумението реално ще влезе в сила още тази събота, 4 април, когато в предаването „Вяра и общество“ по БНТ 1 от 14:00 часа с водещ Горан Благоев да участват представителите на различните религиозни общности, представени в НСРОБ.
Автор: Л. Чаушева
]]>
Снимка: Magen David Adom
През изминалата седмица една снимка в социалните мрежи стана повод за дълбоки размисли в условията на коронавирусната пандемия. Фотографията, която буквално за дни обиколи интернет пространството, показва евреин и мюсюлманин в Израел – медици от системата на израелската Спешна помощ, отбили линейката по време на работа, и всеки от двамата отслужващ молитвата си според каноните на собствената си религия.
43-годишният Авраам Минтц от Бершеба, увит в молитвения си шал, отслужва молитвата си в посока Йерусалим, а 39-годишният Зохер Абу Джама от Рахат, върху мюсюлманското си молитвено килимче, отслужва молитвата си в посока Мекка.
„Използваме възможността да отслужим молитвите си едновременно, вместо да се редуваме, тъй като имаме твърде много спешни случаи в момента.“ – коментира пред медии евреинът Минтц.
„Целият свят се бори с това.“ – допълва мюсюлманинът Абу Джама. – „Това заболяване не се интересува от различията помежду ни, нито от религията или пола ни. Оставяме тези различия настрана. Ние работим заедно, живеем заедно. Това е животът ни.“
В условията на пандемичната криза в световен мащаб сме изправени пред нуждата да бъдем обединени и заедно повече от всякога. И с лице към Бога! И ако евреинът Авраам Минтц и мюсюлманинът Зохер Абу Джама успяват да го постигнат, въпреки дългогодишните размирици между двете общности, то значи е възможно и за всички нас. Единството и вярата във Всемогъщия са от изключително значение в кризисен момент като настоящия. И това е поуката, която би следвало всеки да си извлече от публикуваната по-горе снимка.
Автор: Л. Чаушева
]]>
След като храмовете и религиозните обекти на всички религии в Йерусалим бяха официално затворени заради коронавируса COVID-19, религиозните лидери на монотеистичните религии се събраха в петъчния ден на 26 март, за да се помолят за край на пандемията. По инициатива на Йерусалимския градски съвет мюсюлмани, християни, евреи и представители на други религии се помолиха заедно, всеки отправяйки своята тиха молитва според каноните и традициите на религията си. Мюсюлманската общност беше представена от шейх Мухаммед Кеван и шейх Ател Атраш.
„Йерусалим е Свято място за целия свят и всички ние се събрахме тук поради един общ проблем. Няма значение дали сме християни, евреи или мюсюлмани. Молим се на Бог, за да ни помогне, и няма разлика между хората. Надявам се това, което направихме днес, да помогне за изчезването на коронавируса по целия свят“. – каза в своето приветствие към участниците в междурелигиозното събитие кметът на Йерусалим Моше Лион.
Автор: Л. Чаушева
Снимка: Custodia.org
]]>
Националният съвет на религиозните общности в България (НСРОБ) направи работно посещение на Централния израилтянски духовен съвет в София на 24 февруари (понеделник) тази година. На работната среща, състояла се в Софийската синагога, присъстваха представители на ръководствата на двата съвета, като от страна на НСРОБ присъстваха председателят Бирали Мюмюн Бирали, адв. Грета Ганева от протестантската общност, проф. Рупен Крикорян и проф. Гарабед Минасян, представляващи арменската общност, и Роберт Джераси от еврейската общност.
Преди състоялата се среща между двата съвета НСРОБ бе поканен да се запознае с Централния израилтянски духовен съвет. В рамките на посещението от страна на НСРОБ всеки имаше възможността да представи пред останалите присъстващи своята религиозна общност. Председателят Бирали Бирали разказа за работата на НСРОБ и добрите практики на сътрудничество между вероизповеданията у нас. Представителите на ръководството на Централния израилтянски духовен съвет бяха запознати с текущите проекти на Националния съвет, като акцентът беше поставен върху междурелигиозните дискусии, които в момента се водят и ще продължават да се организират с участието на различните изповедания. Представени бяха и други съвместни проекти между религиозните общности в България, имащи за цел преодоляването на негативните нагласи и предразсъдъците между вероизповеданията.
Срещата на НСРОБ с представителите на еврейската общност у нас е от поредицата срещи, които Националният съвет провежда с представителствата на различните вероизповедания у нас. Преди близо две седмици ръководството на НСРОБ проведе среща с Висшия мюсюлмански съвет (ВМС), централния колективен орган на Мюсюлманско изповедание.
Автор: Л. Чаушева
]]>
По покана на председателя на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС) Ведат Ахмед, представители на ръководството на Националния съвет на религиозните общности в България (НСРОБ) взеха официално участие в работно заседание на ВМС. Редом с председателя на НСРОБ Бирали Бирали, като представители на Съвета на срещата присъстваха още Роберт Джераси от еврейската общност, отец Петко Вълов – представител на католическа общност, проф. Минасян Гарабед от арменската общност и Владимир Райчинов като представител на евангелската общност у нас.
Заседанието беше официално открито с приветствие към всички присъстващи от домакина Ведат Ахмед, който благодари на НСРОБ за отзоваването на поканата и акцентира върху значимостта на взаимното опознаване между религиозните общности.
„Докато не се познаваме няма как да правим крачки заедно в търсене на решения за общите ни проблеми.“ – каза председателят на ВМС. Той представи накратко пред членовете на НСРОБ същността и функциите на Висшия мюсюлмански съвет като централен колективен орган на Мюсюлманско изповедание и ги запозна със сферите на дейността му и с основните задачи, които стоят пред ВМС.
Председателят на НСРОБ и заместник главен мюфтия на България Бирали Мюмюн Бирали, от своя страна, запозна членовете на ВМС с 12-годишната история на НСРОБ и изрази добрата воля от страна на Съвета за сътрудничество с всички официални вероизповедания в България.
„Независимо от различните ни убеждения във вярата, ние сме обединени от една основа – вярата в Единствения Създател. Далеч от всички видове единения и смесвания на религиите, ние се опитваме да се съобразяваме със спецификите на различните религии и в отношенията си се придържаме към етиката – да не накърним религиозните чувства на всеки от членовете в Съвета и останалите, непредставени в НСРОБ общности.“ – коментира в рамките на проведеното заседание председателят на НСРОБ Бирали Бирали.
Представителите на различните официално представени религиозни общности в НСРОБ, които присъстваха на заседанието, имаха възможността да представят своите вероизповедания и дейността им пред членовете на ВМС.
„Срещи като тази и съществуването на НСРОБ като цяло е един успех за всички, които имат участие и принос за това.“ – каза в своето обръщение към присъстващите главният мюфтия на мюсюлманите в Република България д-р Мустафа Хаджи. Той акцентира върху факта, че подобни междурелигиозни срещи и форуми са възможност за взаимно опознаване и преодоляване на предразсъдъците между различните религиозни общности.
„Бъдещето на човечеството е в това – да сме заедно и да се борим за разрешаването на общите ни проблеми. Като религиозни общности сме изправени пред общи предизвикателства, които ще стават все по-големи във времето.“ – каза още д-р Мустафа Хаджи. Той изрази надеждата си по-често да има възможност за провеждане на подобни междурелигиозни срещи, както и те да не са само в столицата, а и в провинцията.
Автор: Л. Чаушева
На 10 февруари (понеделник) в Медиен-културен център към Главно мюфтийство се проведе междурелигиозна дискусия на тема „Понятието за откровение в небесните религии“. Събитието беше организирано съвместно между Мюсюлманско изповедание и Националния съвет на религиозните общности в България (НСРОБ).
Схващането за Божието откровение в пет различни вероизповедания беше представено от участниците в дискусията – Стела Бехар от еврейската общност, отец Ангел Ангелов от православната общност, проф. Владимир Градев от католическата общност, Таня Петрова от протестантската общност и д-р Ариф Абдуллах от мюсюлманската общност.
Дискусията беше официално открита от модератора Бирали Бирали, който изрази задоволството си от осъществяването на поредното дискусионно събитие с участието на представители от различни религиозни общности и сподели надежда, че съвместните междурелигиозни инициативи ще продължават и в бъдеще и ще стават все повече.
В рамките на дискусията петимата участници, използвайки многообразие от подходи, споделиха понятието за откровение в своето вероизповедание, разясниха какво се има предвид под това понятие, какво обхваща то и каква е връзката на откровението със Свещените писания. В хода на събитието се откроиха общото и различното в разбиранията за откровение в различните религии, както и моментите, които не намират аналог във всяка от небесните религии.
Дискусията завърши с възможност за задаване на въпроси от страна на присъстващата аудитория към петимата участници от различни религиозни общности, с които бяха повдигнати и обсъдени още редица интересни теми и въпроси.
Автор: Л. Чаушева
Националния съвет на религиозните общности в България чвстити коледните празници на християнската общност в България, като им пожелава много здраве, радост и щастие!
Нека новата 2020 година бъде мирна и ползотворна в общите начинания за благото на нашата родина Рпублика България!
УС на НСРОБ ]]>
Нека светлината огрява все по-ярко общият ни път към едно добро и щастливо бъдеще!
УС на НСРОБ ]]>
„Религиозните права на човека в контекста на демократичните промени“ беше темата на дискусията, която НСРОБ проведе по случай Международния ден за правата на човека съвместно с Мюсюлманското изповедание у нас. Инициативата, в която участие взеха представители на различните религиозни общности, представени в Съвета, се състоя на 10 декември (вторник) тази година в Медиен-културен център към Главно мюфтийство в столицата.
Сред участниците в дискусионното събитие бяха проф. Гарабед Минасян от арменската общност, адв. Грета Ганева – представител на протестантите, Роберт Джераси от еврейската общност и Хайри Емин от Мюсюлманско изповедание. От Дирекция по вероизповеданията към Министерски съвет участие в събитието взеха д-р Жасмина Донкова и проф. Владимир Градев. Модератор на дискусията беше правозащитникът и главен редактор на онлайн платформата за човешки права „Маргиналия“ Юлиана Методиева.
По време на дискусионното събитие бяха обсъдени редица важни и актуални въпроси, свързани с правата на човека и религиозните свободи. Защо точно 10 декември бива честван днес като Международен ден за правата на човека? От представителите на различните религиозни групи бяха дадени редица примери за това как българската държава през годините е нарушавала религиозните им права и свободи. Това естествено повдигна темата за нуждата от ненамеса на държавата в религиозните дела на вероизповеданията, но и провокира противоречиви позиции у дискутиращите. Засегнат беше и въпросът допустима ли и е доколко обратната намеса – религиозните общности да взимат отношение по държавните въпроси, като бяха дадени примери с позициите на БПЦ и протестантската общност и активността им във връзка с несъгласието за приемане на Истанбулската конвенция, Закона за социалните услуги и като цяло промените в социалното законодателство у нас.
Някои от дискутиращите изразиха притесненията си във връзка с все по-утвърждаващата се тенденция към секуларизация на обществото и липсата на стремеж към развитие на религиозния живот на общностите.
Участниците в междурелигиозното събитие бяха единодушни по въпроса, че съществуването на НСРОБ е от изключително голямо значение, тъй като отстоява религиозните права и свободи на всички официални религии в България.
Международният ден на човешките права се чества на 10 декември от 1950 година. Изборът на точно тази дата не е случаен. Именно на 10 декември 1948 година Всеобщата декларация за правата на човека е приета от Общото събрание на ООН. Декларацията е най-превежданият документ в света, достъпна е на 375 езика и диалекта. Това е първият документ с международен характер, който е фокусиран върху правата на човека и действа с еднаква сила за всички човешки същества на този свят. По-късно се създават и други международни документи за човешките права, с което се отваря една нова страница в правния мир на човечеството. Всеобщата декларация за правата на човека се състои от 30 члена, които са доразвити в последващи международни споразумения, регионални инструменти за защита на човешките права, национални конституции и закони.
Автор: Л. Чаушева
]]>